CoCos - Conceptual Framework
Andy Stoycheff
Dino RF
Dino RF
Dries Vanacker
Isabel Álvarez Testillano
Lennert Holvoet
Liesbeth De Vogelaere
Mariano Sanz Prieto
Mihaela Orozel
Milena Zvancharova
Theodora Dimitrova
Thomas Claeys
Tina Ojsteršek
This course is based on the first intellectual output developed within CoCos project - Conceptual framework on Co-Creation. It aims to define co-creation on an abstract level and discerns the relevant challenges; it proposes how to engage students, fellow educators, and the professional field and what are the benefits of doing so. It proposes how to develop openly accessible material that doesn't violate copyright issues and demonstrates what can co-creation mean in a traditional teaching context, in a blended leaning context or in distance learning. The conceptual framework formed the basis for the online training module and the hands-on F2F training for educator professionalisation developed within the CoCos project. It is available in the following languages: English, Dutch, Spanish, Bulgarian and Slovenian.
2.1 Co-creation and 21st century skills

The use of 21st century skills is becoming more and more essential within the educational field (Dienst Onderwijsontwikkeling & Internationalisering, 2016). It not only is related to the new skills of the student, but also to the teacher, the motivating learning environment and all partners within the educational institution. We live in a society that is characterized by many sources of information. What is essential for alumni? How can they, as a person, get started with their talents and their learning outcomes? Globalization ensures that colleges and universities increasingly start bench-marking and collaborating internationally. There is an increasing awareness of the proximity of another. Many concerns continue to be raised. Do we dare to share our precious know-how? Do we dare to question traditional systems? Are students able to take on a more active role? How do we deal with that? Which responsibilities can we include in order to offer a high-quality added value?

In short, the students and educators get a new role. Today's society faces a challenge and it is the task of educational institutions to provide young people with the necessary tools to actively contribute to this 'new' society. The student is an active partner in his own educational learning process. How can institutions learn to deal with this? Are educational institutions a knowledge-transferring institute or a coaching institute? In addition to our core assignment, how do we ensure that students are digitally literate, that they develop a broad international and intercultural vision? That they act sustainably and have a sense of entrepreneurship? And that they have developed sufficient basis in research?

Many institutions are therefore shifting their teaching and learning towards equipping students with knowledge, skills and dispositions that prepare them for learning in a complex and uncertain world (Buckingham Shun & Deakin Crick, 2016 in Demedts and Van Puyenbroeck, n.d.). This is especially the case in higher and adult education which is characterised by an increasingly diverse body of students with different backgrounds and insights, including learners with additional degrees and prior work experience. According to Voogt & Roblin (2010) more focus on 21st century skills is therefore needed within education.

2.2 Co-creation of study materials

Involving students in the creation process of course materials not only actively engages them with the subject material, it also provides a learning opportunity for 21st century skills such as digital literacy, multidisciplinary collaboration and self-directed learning. Furthermore, co-creation also encompasses the input from fellow educators from related disciplines and stakeholders in the professional field, augmenting the diversity of perspectives offered through education. 

Creating course content often proves to be a highly time-consuming process for the educator, with a lot of time being spent on course management and hence reducing their focus on content. The time bottleneck is peculiarly present in higher and adult education where educators have a wide variety of roles and a large number of students. Involving different stakeholders in this field might enhance the quality of the resources and might be less time consuming since the quality and time spent on the design of the resources no longer depends on one person. Co-creating study materials becomes a shared responsibility.

3.1 Added value

As an educator, one can facilitate the learning process by developing varied study materials that activate, initiate self-study activities and / or cooperative learning. Every educator makes his course according to his or her personality and creative style. Lecturers are the pedagogical, didactical and subject-matter experts, who guarantee qualitative education. It is of utmost importance that they are capable of constructing knowledge with students and that they can coach them in their learning process. By cooperating with each other and continuing to work on their own professional, personal and social development they are a role model for their students and for the kind of education they strive for. Their personal engagement and commitment will continue to inspire future generations.


From within the Offices for Study Counselling and Educational Development and Internationalization at Artevelde University College (Dienst Onderwijsontwikkeling & Internationalisering, 2016b), however there is a recommendation to use a fixed framework because:


3.2 Quality criteria

Educational resources are easy-to-study when those resources meet the 13 minimal criteria for quality within the following four categories:

  1. Structure
  2. Language and Spelling
  3. Embedded Support Devices
  4. Diversity
3.2.1 Structure

Structured Introduction

Make sure to provide a structured introduction of the whole and the separate parts in preparation of the learning process. 

Use the quick part ‘Introduction’ in the template[1] to fill out the following sections:

Well-Organised Structure

Read more on linking words in the manual ‘Easy-to-Study Study materials’.[2]

Text Structure Markers

In the template - menu ‘Quick Parts’ you can find icons to mark important sections , links , self-tests , etc. 

Table of Contents, Consistent Numbering and Uniform Headings

In the Word syllabus template, this is done automatically, provided that you use the predefined styles.


[1]huisstijlgids’ (office applications – Office templates)

[2] Manual ‘Studeerbaar Studiemateriaal’ via

3.2.2 Language and Spelling

Legible Font

At Artevelde University College Ghent, it is agreed that the font Calibri 11 is used for all publications. This is an economic font that is easy to read on paper as well as on the screen. 

Correct Language

Make sure to use correct English. There are many online sources that will provide an answer to any language question you may have. 

 You can find a list of useful links on the Artevelde University College English translations page (bottom of the page).

Official Spelling

Follow the official spelling rules and use a consistent spelling if different spelling options exist for the same word.

Use a dictionary if you have any doubts, for example Cambridge or Oxford.

3.2.3 Embedded Support Devices

 Concrete and Clear Objectives

Make sure to use active verbs to describe objectives. You can find many lists of active verbs on the internet, for example: Sample verbsList of verbs or Blooms Taxonomy.

Quotations and References

Use the APA format[1] for quotations and references consistently, as the students are to use this for their Bachelor’s thesis as well. Best refer to an up-to-date reading list (e.g. sources from 2007). 

Up-to-Date and Relevant Content

Write your study materials as a team, or have your colleagues or experts from the professional field review it. That way, the content of your study materials can be drawn up in function of the competences aimed at. 

Guided Self-Study

Find tips on

Digitally Available

Use the appropriate digital media tool for the objectives aimed at. Make sure this information is easily accessible for all students (De Zitter et. Al., 2008). 


[1] See APA Citation Style

3.2.4 Diversity

Respect for Diversity

3.3 Module about easy-to-study study materials

In the framework of the CoCOS-project, Artevelde University College developed an English version of its module about the criteria to create study materials that are compliant to the above mentioned criteria. This module can be accessed via the following link:

4.1 What are Open Educational Resources?

Open Educational Resources (OER) are defined by the Commonwealth of Learning (2011; 2015) as

“…teaching, learning and research materials in any medium that reside in the public domain and have been released under an open licence that permits access, use, repurposing, reuse and redistribution by others with no or limited restrictions." 

The Commonwealth of Learning (2011; 2015) continues its definition by adding the following:

“The use of open technical standards improves access and reuse potential. OERs can include full courses or programmes, course materials, modules, student guides, teaching notes, textbooks, research articles, videos, assessment tools and instruments, interactive materials such as simulations and role plays, databases, software, apps (including mobile apps) and any other educationally useful materials. The term ‘OER’ is not synonymous with online learning, eLearning or mobile learning. Many OER — while shareable in a digital format — are also printable. (…) Open Educational Resources (OER) provide a strategic opportunity to improve the quality of education as well as facilitate policy dialogue, knowledge sharing and capacity building.

Using OER means wanting to provide free and open access to high-quality educational resources on a global scale. OER can be, as described in the above definition, any educational materials (lectures, textbooks, streaming videos,…) aimed at all educational levels (primary to third level, lifelong learning). These resources are freely available via open digital repositories and are produced by educators and organisations. OER are intended for students and teachers/trainers alike, to be used in their teaching & learning activities. OER furthermore exist within the wider ‘Openness’ movement, based on the idea that knowledge should be disseminated and shared freely through the Internet for the benefit of society as a whole (Commonwealth of Learning, 2011; 2015). This means that OER should be available for free and that there should be as few restrictions as possible on the use of the resource, whether technical, legal or financial. 

The growth of ICT possibilities and available technology in education created unique challenges in a period of financial restriction. The Commonwealth of Learning (2011; 2015) stipulates that therefore it is important for educational institutions to support, in a planned and systemic matter, the following set of elements:

Development and improvement of curricula and learning materials; 

The use of OER can contribute to the processes mentioned above. However, the Commonwealth of Learning (2011; 2015) states that the transformative educational potential of OER depends on: 

It is clear to say that in order to comply with the above-mentioned elements that describe the potential of OER, a co-creative approach is needed. Developing resources should be done in close collaboration with the professional field, where many stakeholders can review and improve its quality. Involving students in this process creates opportunities to make these resources more personal and closely linked to the context of the institution and its programmes. Involving students in this co-creative approach will, according to The Commonwealth of Learning (2011; 2015), also engage them more actively in the learning process.

4.2 Creative commons

Publishing resources on the internet should be done providing a reference and information regarding the re-sharing of the published materials. Creative commons are a “a global non-profit organization that enables sharing and reuse of creativity and knowledge through the provision of free legal tools” (Creative Commons, 2018). This organisation provides tools that can be used to help educational designers putting a sharing license on their developed educational resources. 

Licences generated by Creative Commons enable collaboration, growth and generosity in a variety of media. This means that Creative Commons and the tools they provide make it legally possible to co-create with different stakeholders without having to worry too much about copyright issues. It is clear to say that the resources being developed throughout CoCOS will be made available to the public as OER using a licence that was generated by Creative Commons. 

Creative Commons distinguishes the following license types:

Figure 1: Creative Commons License Types


These licences than then be combined to create a set of six CC licenses:

Within the CoCOS-project we opt to use the license CC Attribution Non-Commercial Share Alike. This means that others who would want to use, reuse and/or adapt the resources, which is necessary in the co-creation process, have to refer to the original materials. The (adapted/re-shared) resources cannot be used for commercial activities and the (adapted/re-shared) resources should be distributed and modified under the same terms as the original resources were published.

CoCos: Идейна рамка

Съавторството е актуална тема в областта на висшето образование, особено поради потенциала да решава редица предизвикателства. В днешното общество, характеризирано от процесите на глобализация, цифровизация и непрекъсната промяна, образователните институции – и особено висшите учебни заведения (ВУЗ) – е необходимо да формират адекватни знания с мисъл за бъдещето. Уменията на 21. век като например дигиталната грамотност, предприемачеството, глобалното гражданство, изследователската компетентност трябва да бъдат изграждани чрез учебна програма от ново поколение, която е много важно да бъде индивидуално ориентирана. Това катализира създаването на учебен подход, насочен към учещия, интелигентно използване на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), както и на тясно сътрудничество между образователни институции, работодатели и социални предприятия. Съвместното създаване (съавторството) на учебно съдържание с участието на широк кръг заинтересовани страни може да бъде мощен инструмент за реализирането на такава учебна програма, поради което се радва на внимание и интерес в областта на висшето образование. 

Когато в съвместното създаване на учебно съдържание са включени и студентите, те по естествен път отразяват своите образователни нужди и привнасят своите качества и така допринасят за разнообразяване на съдържанието, повишават своята ангажираност, което пък подобрява и задълбочава учебния процес и резултатите от него. В момента на практика учебното съдържание обикновено се предлага от преподавателя и не успява да използва разнообразните способности на студентите, а много от тях вече имат предишен трудов и образователен опит.  Отключването на потенциала им чрез съвместното създаване на учебно съдържание (включително и във формите на смесено и дистанционно обучение допринася значително за качеството и богатството на курса, както и за развитието на способности за критично мислене.

Съавторството може да включва и колеги от сродни дисциплини или експерти от съответната професионална област. Техният принос не само може да  помогне на преподавателя в предоставянето на актуални материали за учебните курсове, но също така може да гарантира, че студентите ще получат интердисциплинарни знания и умения, които са крайно необходими за кариерното им развитие.

За съжаление учебните платформи често не успяват да постигнат баланс между свободното участие на студентите и експертите от съответните професионални направления, от една страна, и възможностите за контрол и обратна връзка на преподавателя – от друга. Освен това, преподавателите – особено които нямат достатъчно развита дигитална грамотност – често се затрудняват с администрацията и координацията, като не им остава време за творчество, вдъхновение и изследване. Липсата на време е особено критична във висшето образование и образованието за възрастни, където броят на учащите е голям и преподавателите се сблъскват с разнообразие от роли. 

Основната цел на проекта CoCOS е да се приложат подходи, методи и инструменти за създаване в съавторство на лесни за изучаване учебни материали. В поредица от пилотни курсове, изпробвахме и оценихме опита си с отворени образователни ресурси (ООР), платформи с отворен код и свободно достъпни уеб инструменти, изрично предназначени да намалят необходимостта от управление в процеса на съавторство. Технологията за контрол на версиите, която се прилага обикновено за разработването на софтуер, позволява инструментите за съавторство да съхраняват информация за това кой, кога и какво съдържание създава. Освен това тя осигурява йерархична структура за редакторски контрол на преподавателя върху учебния материал. 

Настоящата концептуална рамка описва четири аспекта, които са свързани със съвместното създаване на учебни материали с отворен достъп:

Първият раздел на концептуалната рамка описва процеса и основните принципи на съавторството и предлага разграничение между концепциите за съавторство и сътрудничество. Вторият раздел описва какво означава “лесни за изучаване учебни материали” и какви са критериите, според които образователните ресурси могат да се определят като лесни за изучаване трябва да бъдат спазени. Създаването на отворени образователни ресурси изисква добре да се разбира тяхната същност. Третият раздел предлага описание и формулира указания за публикуване на такива ресурси по правилата на Криейтив Комънс. Четвъртият раздел представя обединена методология за раздели 1, 2 и 3, от гледна точка на дидактическия подход към съавторството.

2. Какво представлява съавторството

Както бе изтъкнато в уводната част съавторството е перспективна тема в образованието, като стимулира студенти, колеги и експерти от дадена професионална общност да допринасят с актуални материали към учебното съдържание. Sanders и Simons (2009) определят съавторството като (...) „много широк термин с широк спектър от приложения. Ние определяме съавторството като всеки акт на колективно творчество, споделен от двама или повече хора. Как съавторството се различава от сътрудничеството? То е особен случай на сътрудничество, при който намерението е да се създаде нещо, което не е предварително известно. Съвместното проектиране е пряко свързано със съавторството и се отнася към съвместното творчество, тъй като се прилага през целия период на процеса на създаване. Въз основа на това определение, съавторството може да се приема като особен случай на съвместно творчество”. Съвместното творчество възниква от идеята, че е налице конкретен проблем, в чието разрешаване могат да се включат всички заинтересовани страни. Гарантирането на качество на учебните материали може да се постигне чрез добре наблюдавано съвместно творчество на преподаватели, студенти и експерти в професионалната област (вж. част 3).

2.1 Съавторството и уменията на 21. век

Прилагането на уменията на 21. век става все по-важно в сферата на образованието (Dienst Onderwijsontwikkeling & Internationalisering, 2016). Това засяга учещите, преподавателите, но също така и цялостната мотивираща учебна среда, както и самата образователна институция. Днешното общество е богато на източници на информация. Какво е от съществено значение за възпитаниците? Каква основа им дават индивидуалните им умения и резултати от ученето? Глобализацията все повече налага засилено международно сътрудничество между колежите и университетите. Налице е нарастващо осъзнаване за близостта между тях, което поражда и редица съмнения. Трябва ли да споделяме ноу-хау? Можем ли да поставяме под въпрос утвърдените системи? Възможно ли е учениците да поемат по-активна роля? Как да се справим с това? Кои отговорности можем да включим, за да предложим висококачествена добавена стойност?

С други думи, учащи и преподаватели са вече в нова роля. Днешното общество е изправено пред предизвикателство и задачата на образователните институции е да предоставят на младите хора необходимите инструменти за активно гражданско участие. Учащият е главно действащо лице в собствения си процес на обучение. Как могат институциите да отговарят на тази промяна? Как да се гарантира развиването на дигитална грамотност, както и на една по-широка международна и междукултурна перспектива на учащите? Как да се приучат към устойчиво развитие и предприемачество? 

Много институции адаптират своите методи на преподаване и обучение, за да предоставят на учениците си знания, умения и подходи, които да ги подготвят за ученето в сложния и несигурен свят (Buckingham Shun & Deakin Crick, 2016 в Demedts и Van Puyenbroeck, n.d.). Това важи особено за висшето образование и образованието за възрастни, които привличат все по-разнообразен профил от учащи, често пъти с вече натрупан образователен и професионален опит. Ето защо, според Voogt & Roblin (2010), в областта на образованието е необходимо засилено внимание към уменията на 21-ви век.

2.2 Съавторство на учебни материали

Участието на студентите в процеса на създаване на материали за курсовете не само ги ангажира активно с разглежданите теми, но и дава възможност за придобиване на уменията на 21-ви век, например дигитална грамотност, мултидисциплинарно сътрудничество и самостоятелно обучение. Съавторството включва също и принос на колеги от съответните дисциплини и заинтересовани лица в професионалната област като по този начин увеличава разнообразието от перспективи, предлагани чрез образованието. 

Създаването на съдържание за обучителен курс отнема много време, голяма част от което е насочено към начините за управляване на курса, за сметка на времето, необходимо за разработване на самото съдържание. Този проблем е характерен най-вече за висшето образование, поради големия брой студенти и разнообразието от роли. Въвличането на различни заинтересовани страни в тази област може да повиши качеството на ресурсите и да намали времето, необходимо за създаването им, тъй като участват повече хора. Съавторството на учебни материали става споделена отговорност.

3. Лесни за изучаване учебни материали

Концепцията за “лесно изучаване” се отнася до качествените аспекти на образованието. Wijnen et. al. (1992) посочват в доклада си, че говорим за лесни учебни материали когато няма фактори, затрудняващи изучаването. Въвеждането им във висшето образование цели да се повиши възможността студентите да успяват с ученето в нормални срокове. Това зависи от различни аспекти като стил и методи на преподаване, видове изпитване, разнообразие от учебни материали. Тук под лесни за изучаване учебни материали ще разбираме такива, които отговарят на определени критерии за качество, така че студентите да могат да постигнат желаните резултати и компетентности.  

Разграничаваме писмени и дигитални учебни материали. Под писмени учебни материали имаме предвид традиционната учебна програма, която се използва по време на образователни дейности и е написана с цел да позволи на студентите да обработват самостоятелно учебното съдържание (статии, презентации, учебници,...). Цифровите учебни материали са инструменти, които подобряват задълбоченото и активно обучение, чрез използване на образователни технологии и инструменти (YouTube, учебни пътеки, интерактивни задачи, MC, уебсайтове).

3.1 Добавена стойност

Преподавателят може да подпомогне процеса на учене чрез разработване на разнообразни учебни материали, които активират, инициират дейности за самостоятелно и/или споделено учене. Всеки обучител изгражда своя курс според собствените си предпочитания. Лекторите са педагози, дидактици и специалисти по предмета, които  ,lгарантират качествено образование. От първостепенно значение е те да могат да изграждат знания със студентите и да могат да ги напътстват в хода на учебния процес. Като си сътрудничат и продължават да работят върху собственото си професионално, личностно и социално развитие, те са пример за своите ученици и за вида образование, към което се стремят. Личната им ангажираност и участие непрестанно ще вдъхновяват младото поколение. 

Отделът за учебно консултиране и образователно развитие, и интернационализация в Artevelde University College (Dienst Onderwijsontwikkeling & Internationalisering, 2016b) препоръчва да се следва установена рамка, защото: предлага разпознаваема и последователна структура на учебните материали и това спестява на учениците много усилия и следователно осигурява безопасна и прозрачна учебна среда; предлага разпознаваемо и последователно изграждане на ресурси и следователно предоставя структура на студентите, което е от решаващо значение за успеха на някои от тях. Също така осигурява по-висока ефективност по отношение на създаването на учебни материали. Накрая, установената рамка може оптимално да подпомогне учебния процес и например изисква по-малко допълнително наблюдение върху работата на студента.

3.2 Критерии за качество

Образователните ресурси са лесни за изучаване, когато отговарят на 13 минимални критерии за качество в следните четири категории:

  1. Структура
  2. Език и правопис
  3. Вградени устройства за поддръжка
  4. Разнообразие
3.2.1 Структура

Структурирано въведение
Уверете се, че сте осигурили структурирано въведение към целия материал, както и към отделните части от подготовката на учебния процес.

Използвайте кратката част "Въведение" в шаблона [1] , за да попълните следните раздели:

Добре организирана структура

Маркери за структура на текст

Използвайте не-текстови елементи като снимки, рисунки, графики, карикатури, диаграми или таблици. 

Използвайте допълнителни примери за: концепции, принципи или специфични термини.

Използвайте следните маркери за структура на текст:

В шаблона - меню "Бързи части" можете да намерите икони, напр.

да маркирате важни секции 




тестове за самооценка 


и др.

Съдържание, последователно номериране и шаблонни заглавия

Използвайте същия шрифт (Calibri) за всички заглавия и ги маркирайте с удебелен шрифт. Заглавията от едно и също ниво да са с един и същ размер.

В шаблона на учебната програма за Word това се прави автоматично, при условие че използвате предварително дефинираните стилове.

[1] huisstijlgids’ (office applications – Office templates)

[2] Наръчник  ‘Studeerbaar Studiemateriaal’ via

3.2.2 Език и правопис

Четлив шрифт
В Artevelde University College Ghent шрифтът Calibri 11 се прилага за всички публикации. Това е икономичен шрифт, лесен за четене и на хартия, и на екран.

Правилен език
Уверете се, че използвате правилен английски. Има много онлайн източници, които ще ви дадат отговор на всеки езиков въпрос, който възникне.
Можете да намерите списък с полезни връзки на страницата на Artevelde University College English translations.

Официален правопис

Следвайте официалните правила за правопис и ги използвайте последователно, когато съществуват различни варианти за правопис на една и съща дума.

Ако имате съмнения използвайте речник, например Cambridge или Oxford.

3.2.3 Помощни средства

Конкретни и ясни цели

Уверете се, че използвате активни глаголи, за да опишете целите. Можете да намерите много списъци с активни глаголи в интернет, например Sample verbs, List of verbs или Blooms Taxonomy.

Цитати и препратки
Използвайте APA формат [3] за цитати и препратки, тъй като студентите трябва да използват това и за бакалавърската си теза. Най-добре е да препращате до актуален списък за четене (например източници от 2007 г.).

Актуално и подходящо съдържание
Създайте учебните материали в екип или ги предоставете на колеги или експерти от професионалното направление да ги прегледат. По този начин съдържанието на вашите учебни материали ще отговаря функционално на компетентностите, предвидени за усвояване.

Напътствано самообучение


Използвайте цифров носител, подходящ за целите, към които се стремите. Уверете се, че информацията е лесно достъпна за всички учащи (De Zitter et al., 2008).

 [3] Виж APA Citation Style

3.2.4 Многообразие

Уважение към многообразието

 Artevelde University College предлага безплатен софтуер за текстообработка Sprint+ за студенти с трудности при четене.

3.3 Модул за лесни за изучаване учебни материали

В рамките на проекта CoCOS Artevelde University College разработи английска версия на уебсайта, съдържаща критериите за създаване на лесни за изучаване учебни материали:

4. Свободнодостъпни образователни ресурси

Една от целите на проекта CoCOS е да развие образователни ресурси в съавторство между професионалната сфера, преподавателите и учащите. За да се даде на всеки достъп до това разработено съдържание е необходимо да то да бъде публикувано свободнодостъпен образователен ресурс (СОР). 

Този раздел описва какво представлява СОР, въз основа на Насоките за достъпно образование, разработени от междуправителствената организация Общност на ученето (2011, 2015). Освен това ще бъдат представени правилата за публикуване на свободностъпните ресурси.

4.1 Какво означава свободностъпни образователни ресурси?

Свободнодостъпните образователни ресурси (СОР) се определят като
"... материали за преподаване, учене и изследване върху различни носители, които се намират в публичното пространство при условията на отворен лиценз, който позволява достъп, използване, повторно използване, и преразпределение от други лица с малки или никакви ограничения" (Commonwealth of Learning, 2011, 2015). Съгласно същото определение "използването на отворени технически стандарти подобрява възможностите за достъп и повторна употреба. СОР могат да включват пълни курсове или програми, курсови материали, модули, ръководства за ученици, учебни бележки, учебници, научни статии, видеоклипове, инструменти за оценка, интерактивни материали като симулации и ролеви игри, бази данни, софтуер, приложения и други образователни полезни материали. Терминът "СОР" не е синоним на онлайн обучение, електронно обучение или мобилно обучение. Много СОР - въпреки че могат да се споделят в цифров формат - могат също и да се отпечатват. (...) СОР предоставят стратегическа възможност за подобряване на качеството на образованието, както и за улесняване на политическия диалог, споделянето на знания и изграждането на капацитет. "

Използването на СОР означава да се осигури свободен и отворен достъп до висококачествени образователни ресурси в световен мащаб. Според цитираното определение, СОР могат да бъдат насочени към всички образователни нива, както и за учене през целия живот. Тези ресурси са свободнодостъпни чрез отворени дигитални хранилища и се създават от преподаватели и организации. СОР са предназначени както за учащи, така и за преподаватели/обучители за целите на преподавателската и учебна дейност. СОР попадат и в обсега на по-широкото движение за достъпност, основано на идеята, че знанието трябва да се разпространява и да се споделя свободно чрез интернет в полза на обществото като цяло (Commonwealth of Learning, 2011, 2015). Това означава, че СОР трябва да бъдат достъпни безплатно и трябва да има възможно най-малко технически, правни или финансови ограничения при използването им.

Повишените възможности, произтичащи с приложението на ИКТ в образованието създава уникални предизвикателства в условия на финансови ограничения. Според Commonwealth of Learning е важно образователните институции да подкрепят планирано и системно следните елементи:

Използването на СОР може да има принос в тези процеси. Въпреки това Commonwealth of Learning заявява, че потенциалът на СОР за промяна в образованието зависи от:

За да бъдат отразени горепосочените елементи, които съдържат потенциала на СОР, е необходим съвместен творчески подход. Разработването на ресурси трябва да се извършва в тясно сътрудничество с професионалната област, където много заинтересовани страни могат да разгледат съдържанието и подобрят качеството му. Участието на студенти в този процес създава възможности ресурсите да се персонализират и обвържат по-тясно свързани с контекста на институцията и нейните програми, както и поощрява задълбоченото изучаване.

4.2 Творчески общности (Криейтив комънс)

Качването на ресурси в интернет изисква препратка и информация относно повторното споделяне на публикуваните материали. Creative commons са "глобална организация с нестопанска цел, която позволява споделянето и повторното използване на творчеството и знанието чрез предоставяне на безплатни правни инструменти" (Creative Commons, 2018). Тази организация предоставя инструменти, които дават възможност на образователните дизайнери да използват лиценз за споделяне на разработените образователни ресурси.

Лицензите, създадени от Creative Commons, позволяват сътрудничество, развитие и щедро споделяне в различни медии. Това означава, че Creative Commons и инструментите, които предоставят, правят възможно законното съавторство между различни заинтересовани страни, без притеснения относно авторското право. Ресурсите, разработени в рамките на проекта CoCOS, ще бъдат свободнодостъпни чрез лиценз на Creative Commons.

Creative Commons разграничава следните видове лицензи:

Фигура 1: Видове лицензи на Creative Commons

За целите на проекта CoCOS е избран лицензът CC Признание/Некомерсиална употреба. Това означава, че който желае да използва, повторно да използват и/или да адаптира ресурсите, необходими в процеса на съавторство, трябва да препрати към оригиналните материали. Адаптираните/повторно споделени ресурси не могат да се използват с търговска цел и трябва да бъдат разпространявани и променяни при условията, при които са публикувани оригиналните ресурси.

5. Към дидактическата рамка на съавторството

Необходима е рамка за дидактически подход към съавторството, за да може да се ангажират студентите, колегите преподаватели и професионалната общност в този процес. Необходимо е също така да се разбере какво може да означава съавторството в контекста на традиционните, смесени и дистанционни форми на обучение. Влияние оказват и разнообразните профили на обучаваните. Настоящият раздел ще разгледа споменатите теми, за да се създаде дидактическа рамка за съавторство на лесни за изучаване учебни материали.

5.1 Съвместна творческа учебна среда

Според образователната концепция на Artevelde University College (2015 г.) учебна среда, поощряваща съавторството, е тази, която приканва студентите към учене през целия живот. Съавторството се случва, когато различни групи (студенти, преподаватели, служители, представители на бизнеса и обществото) заедно търсят решения за сложни проблеми. Това въздейства благоприятно върху мотивацията на всички заинтересовани страни, тъй като всеки може да допринесе по свой начин и със своите способности и квалификация, за да се постигне съвместно ценен резултат и наистина да се осъществи промяна. Съавторството стимулира творчеството и инициативата на тези групи, тъй като те са изправени пред предизвикателството да откриват възможности, да подхождат към проблемите от различен ъгъл и да предлагат иновативни решения.

Концепцията "учене чрез развиване" съдържа метод за постигане на съавторство. Нови умения и знания се развиват в автентични проекти за научноизследователска и развойна дейност, насочени към иновации, и решаване на проблеми. Интердисциплинарното сътрудничество между всички участващи страни е решаващ фактор в този процес.

Имплицитният социален характер на обучението подчертава значението на езика в този процес. Преподавателите винаги стимулират езиковото развитие на учащите, най-малкото защото езикът е основно средство за общуване. Някои курсове, избираеми учебни пътеки и програми се преподават на чужд език. По този начин студентите придобиват по-големи възможности да учат или да работят в чужбина.

В една съвместно творческа среда възможността за обмен на знания е особено важна. За да се подсигури е необходима образователна технология. Чрез смесено обучение студентите имат по-добри възможности за придобиване на задълбочени знания, практически умения, за комуникация и сътрудничество с преподаватели, състуденти и партньори у дома и в чужбина. По този начин завършилите могат да участват активно в динамичното, високотехнологично, доминирано от медии и социални мрежи общество на знанието.

5.2 Моделът TPACK (Technological Pedagogical and Content Knowledge или Знания за технологично педагогическо съдържание - ЗТПС)
5.3 Успешно съавторство на учебни материали

В следващите редове се описват различните участници и аспекти, свързани със съавторството на учебни материали. Представени са ролите на преподавателя, на студентите, на различните заинтересовани страни с оглед на тяхното участие, както и на успешното организиране на процеса на съавторство.

5.3.1 Ролята на преподавателя

Освен с разглеждания модел (TPACK), преподавателят е необходимо да бъде запознат и с още един от факторите за успешно съавторство на учебни материали. Ролята на преподавателя в този процес е много важна и не бива да бъде подценявана. Преподавателят следва да е готов да влиза в различно амплоа по време на процеса на учене. Представите му за образованието трябва да се изместят от предаване на знания към съвместно създаване и изграждане на знания. Преподавателят трябва да може да се освободи от желанието за контрол и да заеме активна позиция като инструктор, съветник освен като експерт по съдържанието.  Това изисква определено различна експертиза и често пъти допълнителна квалификация и различни акценти при подготовката на преподаватели, тъй като опира до формирането на различен начин на мислене, често подценяван, но който трябва да стимулираме и поддържаме.

В същото време преподавателите трябва да изоставят идеята за образованието като случващо се “в класната стая с учениците”. Образованието е съвместно създаване на знание в процес на взаимодействие с другите, което включва професионална общност, изследователски центрове и т.н.

Създаването на учебни курсове отнема много време на преподавателя, особено тяхното управление, което често е за сметка на съдържанието. Това важи най-вече за висшето образование и обучението на възрастни, където преподавателите изпълняват различни роли и имат много студенти. Въвличането на повече участници в това ниво може да повиши качеството на ресурсите и да намали времето, необходимо за създаването им, тъй като то вече не зависи само от един човек. Съавторството на учебни материали се превръща в споделена отговорност.

Съавторството позволява и подкрепя сътрудничество между колеги учители. То поощрява обмена на знания, материали, подходи и екпертиза. Същевременно изисква учителят да бъде достатъчно открит, с други думи - да бъде с широк светоглед. Това е необходимо, за да може да приема приноса на студенти, колеги и други специалисти в областта. Този принос може да бъде разностранен: от поправяне на техническа грешка или добавяне на пример, до промяна в структурата, акцента или текста на учебния курс. Необходими са увереност и кураж от страна на всички участници. Ето защо изграждането на доверие между съавторите се оказва от ключово значение. Изисква се време и желание да бъде прегледана обратната връзка от студентите и да се отговори навреме. За да се може да се възползва от преимуществото на съавторството - да получи въпроси преди следващия урок, учителят трябва да бъде активен във виртуалното пространство и да отговаря непосредствено на запитвания и коментари, в противен случай студентите губят интерес и спират да участват.

5.3.2 Ролята на студента

В процеса на съавторство студентите допринасят и израждат учебни материали. Това е по-скоро активна роля, която ги поощрява да задават въпроси и да търсят допълнителна информация по определена тема. Понеже въпросите и отговорите са достъпни от тях могат да се възползват всички студенти.

Студентите, които участват в процеса, естествено привнасят своите образователни нужди и качества, което позволява да бъдат въвлечени по различен начин, както и да се разнообразява съдържанието. Това води до задълбочаване и подобряване на учебния процес и неговите резултати. Понастоящем учебните материали обичайно се предоставят от преподавателя и не успяват да ангажират различните способности на студентите, част от които имат вече натрупан професионален и учебен опит. Овладяването на този потенциал чрез съавторство на учебно съдържание - включително при смесеното и дистанционното обучение - до голяма степен допринася за качеството и обогатяването на курса, както и да развитието на критичното мислене. 

Съавторството означава студентите да създават своя версия на онова, което учителят се опитва да им разкаже, като им позволя да изградят лично отношение към съдържанието, да се потопят в темата и да задълбочат познанието си.  То превръща знанието в лично преживяване. 

Възможността студентите да коментират развива активното учене, тъй като това може да става веднага щом се натъкнат на трудности и не се налага да изчакват часа. Така могат да получат отговор по-скоро и да продължат с разработването на задачата си.

Съ-авторството развива груповата динамика като поощрява взаимодействието, общуването и вътрешногруповите връзки чрез необходимостта от справяне с общо предизвикателство.

5.3.3 Ролята на професионалната общност

Съавторството може да включва колеги от сродни дисциплини или специалисти от съответната професионална общност. Включването на техния принос не само подпомага преподавателя при представянето на актуално съдържание в бързо променящия се свят, но също така създава увереност в интердисциплинарните знания и умения, които са задължителни за професионалното развитие на студентите. 

Участието на специалисти от съответната професионална общност има поне две полезни черти. От една страна показва, че преподавателят действието приветства различен принос, а това поощрява и самите студенти. От друга страта студентите оценяват високо прагматичното представяне на абстрактното, теоретично съдържание с оглед на реалностите на работната среда. Това ги подтиква да търсят практическо приложение на наученото. 

Освен прекия принос за съдържанието на курса, е налице и обмяна на гледни точки. Пилотните курсове, проведени в университета в Гент, обикновено следваха формата на съвместно представяне с участие на партньорите. Двама или повече преподаватели изнасяха курса, като всеки представяше своите идеи и методи. Когато лекторът беше само един, колегите му следяха обратната връзка от студентите като част от аудиторията.

В повечето образователни институции преподавателите имат асистенти или достъп до споделени ресурси. Помощна функция могат да изпълняват и вече завършили студенти. Например те биха могли да споделят опит (как оценяват курса от позиция на времето). А може би вече работят в съответната професионална сфера и желаят да споделят своята перспектива? В практически план, споделеното от студент от предишен випуск може да помогне на настоящите студенти повече, отколкото каквито и да е обяснения относно динамиката на процеса на съавторство. 

5.4 Недостатъци на съавторството

Налице са някои недостатъци и притеснения във връзка със съавторството на учебни материали, когато то включва студенти и представители на професионалната общност. Тук се описват някои от тях, на които се натъкнахме по време на пилотните курсове. Представени са и някои алтернативни решения.

5.4.1 Мотивация на студентите

На студентите е необходима както вътрешна, така и външна мотивация. Първата може да се постигне чрез поясняване на ценността на процеса на съавторство. Предоставена им е възможност да подобрят съдържанието на учебния материал за себе си и за своите състуденти. Освен това научават съдържанието докато го оценяват, поправят и разширяват. Практиката показва обаче, че този вид мотивация не е достатъчен. Това не е изненада като се има предвид фактът, че с възрастта вътрешната мотивация на децата намалява. Ето защо може да бъдат използвани и външни фактори за мотивация, като например оценките.

5.4.2 Възможности за съавторство

Перфектното учебно съдържание, подготвено грижливо и внимателно, обикновено не оставя много възможности да бъде подобрено от студенти. Отнема много време съдържанието да бъде изучено, преди студентите да придобият увереност, че биха могли да го повишат неговите качества. Преподавателите биха могли да създават възможности за съавторство, като посочват примери или първи подскажат евентуални слаби страни на материала. Всеки учащ има своите способности и това може да се използва чрез насочване към различни подходящи задачи.

5.4.3 Технологиите в подкрепа на съавторството

Технологиите играят важна роля в съавторството между преподаватели и студенти. То обаче не е приоритет за студентите. Ето защо използването на технологии не бива да ги затруднява, а да ги поощрява. Важно е технологията да улеснява и преподавателя при обработването на принос от страна на много студенти.


Commonwealth, O. L. (2011; 2015). Guidelines for Open Educational Resources (OER) in Higher Education. Paris: UNESCO.

Creative Commons. (n.d.). Visited on December 15th 2017 via 

De Zitter, M., Knockaert, J., Sap, H. & Bocklandt, P. (2008). Activerend digitaal begeleid leren. Grasduinen in tools voor lesgevers. Intranet Office of Educational Development and Internationalisation and Office of Study and Career Guidance. Internal Document. Ghent: Artevelde University College Ghent.

Demedts, L., & Van Puyenbroeck, H. (n.d.) 21st Century Curriculum Design

Adapting Self-Directed Learning to Achieve 21st Century Skills in Different Curricula. Gent: Arteveldehogeschool.

Dienst Onderwijsontwikkeling & Internationalisering (2015). Educational Concept Artevelde University College. Gent: Arteveldehogeschool.

Dienst Onderwijsontwikkeling & Internationalisering. (2016a). Beleidsnota 21st century curriculum. Gent: Arteveldehogeschool.

Dienst Onderwijsontwikkeling & Internationalisering. (2016b). Studeerbaar Studiemateriaal. Gent: Arteveldehogeschool.

Mishra, P., & Koehler, M. J. (2006). Technological pedagogical content knowledge: A framework for teacher knowledge. Teachers college record108(6), 1017.

Ryan, R. M., & Deci, E. L. (2000). Intrinsic and extrinsic motivations: Classic definitions and new directions. Contemporary educational psychology, 25(1), 54-67.

Sanders, L., & Simons, G. 2009. A Social Vision for Value Co-creation in DesignOpen Source Business Resource, (December 2009).

Scherer R., Tondeur J., Siddiq F. & Baran E., The importance of attitudes

toward technology for pre-service teachers' technological, pedagogical, and content knowledge: Comparing structural equation modelling approaches, Computers in Human Behavior (2017), doi:10.1016/j.chb.2017.11.003.

Voogt, J., & Pareja Roblin, N. (2010). 21st Century Skills, Discussion Paper. Visited on May 2nd 2016 via:

Wijnen, W., Wolfhagen, H., Bie, D., Brouwer, O., Ruijter, C. & Vos, P. (1992). 

Te doen of niet te doen? Advies over de studeerbaarheid van onderwijsprogramma's in het hoger onderwijs.

 Zoetermeer: Ministerie van Onderwijs en Wetenschappen.